Джон Патрик Макенроу – младши, е роден на 16 февруари 1959 г. във Висбаден (Германия),..." /> Ракети: Джон Макенроу: Сега удрям топката по-силно


Джон Макенроу: Сега удрям топката по-силно

Джон Патрик Макенроу – младши, е роден на 16 февруари 1959 г. във Висбаден (Германия), където баща му служи в американска част. Достига до номер едно в световната ранглиста на 3 март 1980 г. и е бил общо 170 седмици на върха. Биг Мак е №1 и при двойките в продължение на 257 седмици. Печелил е 17 титли от Големия шлем (7 на сингъл, 9 на двойки и една на микс) и 5 Davis Cup с тима на САЩ. Стана най-възрастният играч в историята с титла от АТР, след като през 2006 г. с Йонас Бьоркман печелят на двойки в Сан Хосе. Има общо 148 титли (77 на сингъл). Приет е в Залата на славата през 1999 г. В момента Гения е телевизионен коментатор.


- Състезателният пламък все още гори във вас, Джон. Откъде идва той?
- Чувствам го в кръвта си. Когато се родиха децата, нещата бързо се промениха и се наложи да подредя приоритетите. Не исках да бъда лош баща или съпруг, затова не ламтях непременно да спечеля още един турнир от Големия шлем. Не се и претоварвах много. Мисля, че затова с възрастта дойде и радостта от играта, дори само от тренировката. Сега виждам, че тенисът е едно удоволствие и няма смисъл от щуротии при загуба.

- Миналата година загрявахте с Надал преди полуфинала му на Wimbledon. Това не се случва с всички коментатори. Изпитахте ли удоволствие?
- Беше забавно. В началото си казах: Господи, този негов топспин ще ме тормози! Но аз също удрям добре топката и се надявам, че момък като него не смята, че си е загубил времето с мен. С Рафаел разбрах колко трудна е станала играта - нещо, което ти убягва от коментаторското място.

- Какъв беше ключът към вашия успех?
- Първата стъпка от защита в нападение, която увеличава неимоверно натиска над съперника. Волето ми също беше неотразимо.Не мога да го правя повече, затова разчитам на първия сервис. На практика сега удрям топката по-силно отвсякога, но не зная накъде отива, може би на майната си (смее се). При втория сервис бях по-агресивен и разчитах на бързината. Вече не. Някога хващах и минаващите удари, но днес ми липсва онази четвърт стъпка. Тръгвам напред, но тялото ми упорства. Затова постоянно тренирам. На ветеранските турнири ми е малко нервно, но играя, защото не искам да се изложа пред зрителите, колкото и малко да са.

- Днес по-добре ли разбирате тениса?
- По-добре го разбирах като млад. Това ме отличаваше от другите. Помнете, че един играч иска винаги да прави това, което прави най-добре, и да принуди противника си да се адаптира към това. Днес тенисистите играят идентичен стил отчасти поради доближаването на видовете настилки на кортовете и играта като цяло. Играе се по един и същ начин на клей и на трева - прави го и Роджър Федерер. При Пийт Сампрас картината бе много по-различна.

- Джон, изглеждате в отлична форма. Пазите ли диета?
- Не, но гледам какво ям. В коментаторската кабина има изобилие от кафе. Нали трябва да съм буден, без да дремя в петия сет на важен мач след 9 часа коментари. Ям също десерти и всичко, което пожелая. Имам бърз метаболизъм и редовно тренирам. Хапвам пържоли с по няколко бири, а не само броколи и пилета. Не обичам вино, но не отказвам чаша текила. Може би и това е част от състезателния дух в мен (смее се).

- Баща ви Джон Макенроу-старши, се лекува от рак на простатата. Това ли е причината да станете говорител на GlaxoSmyth-Klein в борбата срещу рака?
- Да. Всеки един на шест мъже страда от рак на простатата.

- Колко тренирате сега?
- Три пъти в седмицата. Надъхах се, след като загубих демонстративен мач срещу Борис Бекер преди 6-7 години. Бягам от къщи до залата, яхвам велоергометъра и въртя 15-20 минути. После правя спринтове, упражнения за гъвкавост и още 30 минути на колелото, следвани от набирания и тежести. В Малибу отивам с маунтин байка в планините после плувам в океана. Пробвах и йога, но се вдървявах, особено в компанията на млади момичета.

- Как реагира семейството ви на факта, че още играете?
- Татко иска да се върна на корта (смее се). Истината е, че там ми е много по-лесно, отколкото да отглеждам деца. Втората ми съпруга Пати Смит ме подкрепя, но постоянно ми напомня кой върши черната работа вкъщи.

- Шестте ви деца са достатъчно големи, за да разбират какво сте постигнали в тениса. Спортувате ли с тях?
- Четири са на 18 и повече години, включително една доведена дъщеря. Тя е много по-различна от мен - чете Шекспир, не е спортистка и никога не е обичала спорта. Да, опитах се да ги тренирам, но бързо разбрах, че със собствени деца не става. Това е проблемът - как да бъдеш успешен родител, когато децата не мислят като теб.А аз съм си един много опак човек.

- Притеснихте ли се, като достигнахте магическото число 50?
- Вкъщи обявих, че няма да има купон и отидох в Бостън, където играх със Сампрас. На другия ден обаче жена ми ме изненада с яко парти в едно кабаре в Сохо, където танцуваха полуголи момичета.

- Какъв съвет бихте дал на 50-годишен мъж, който се стреми да е активен и конкурентен?
- Опознай своята граница на възможностите. Не очаквай много. Подготви се физически, колкото можеш. Радвай се на мига и помни, че само фактът, че държиш ракета в ръката, е прекрасен. Внимавай, защото, ако напуснеш тази комфортна зона, всичко може да отиде по дяволите. Бъди реалист.
Въведено от Tennis.com на 2009-10-08
+++ | ---




Коментари:


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови материали, публикувани в сайта, са собственост на www.racketi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на racketi.com, посочване на източника и добавяне на линк към www.racketi.com . Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.