Играта на трева през ХХІ век
Днес много често възникват въпросите: "Трябва ли да се продължава играта на трева? Не е ли това лудост? Има ли място в бъдещето?"
Ако направим сравнение с миналото, сезонът на трева е бил доста по-дълъг, дори на Australian Open се е играело на тревна настилка до 70-те години.
Постепенно мачовете на зелено са намалявали, докато се стигне до днес, когато целият сезон на тази настилка трае едва един месец. Според някои, играта на трева е ненужна и скучна, други пък ревностно защитават традициите и настояват за оставането й. Едва ли можем да решим кой е прав, но нека разгледаме и двете гледни точки.
Тези, които настояват да се премахне играта на трева в повечето случаи обичат продължителните разигравания. За тях очарованието на тениса се крие в дългите, мъчително спечелени с пот на челото точки. Но какво красиво има в клея, който бива наричан от американците "dirt", в превод мръсотия.
Играта на трева наистина е специфична. Понякога мачът се движи скучно със своето приспивно темпо. Сякаш усещащ постоянно повтарящ се ритъм - сервис, ретур и пак сервис. Къде са тук разиграванията?
Но точно на трева ще се помнят едни от най-великите съперничества в тениса между Конърс и Макенроу, Борг и Макенроу, между Агаси и Сампрас, Селеш и Граф, Навратилова и Еверт и много други. Когато се сетим за мач между тях, в съзнанието ми изниква именно тревата и по-специално Wimbledon..
Както в другите спортове, така и тук огромно значение върху развитието на спорта имат големите политически сили. Именно затова голяма част от турнирите вече се играят на американската настилка хард, станала вече универсална за всички. Но какво общо има тревата? Не е ли тя излишна? Отговорът е не, защото тя освен, че свързва тениса с повечето други спортове, играещи се с топка, ни свързва и с историята му. Защото в днешния си вид тенисът се е зародил именно в Англия на тревата. И ако спре да се играе на тази настилка ние ще убием част от тази история, все едно, че зачеркваме нашите предци и оставаме слепи за заветите им.
Ето защо тенисът на трева трябва да продължи, за да не се забрави откъде е тръгнал този изискан и любим спорт.
Искра Бочева
Ако направим сравнение с миналото, сезонът на трева е бил доста по-дълъг, дори на Australian Open се е играело на тревна настилка до 70-те години.
Постепенно мачовете на зелено са намалявали, докато се стигне до днес, когато целият сезон на тази настилка трае едва един месец. Според някои, играта на трева е ненужна и скучна, други пък ревностно защитават традициите и настояват за оставането й. Едва ли можем да решим кой е прав, но нека разгледаме и двете гледни точки.
Тези, които настояват да се премахне играта на трева в повечето случаи обичат продължителните разигравания. За тях очарованието на тениса се крие в дългите, мъчително спечелени с пот на челото точки. Но какво красиво има в клея, който бива наричан от американците "dirt", в превод мръсотия.
Играта на трева наистина е специфична. Понякога мачът се движи скучно със своето приспивно темпо. Сякаш усещащ постоянно повтарящ се ритъм - сервис, ретур и пак сервис. Къде са тук разиграванията?
Но точно на трева ще се помнят едни от най-великите съперничества в тениса между Конърс и Макенроу, Борг и Макенроу, между Агаси и Сампрас, Селеш и Граф, Навратилова и Еверт и много други. Когато се сетим за мач между тях, в съзнанието ми изниква именно тревата и по-специално Wimbledon..
Както в другите спортове, така и тук огромно значение върху развитието на спорта имат големите политически сили. Именно затова голяма част от турнирите вече се играят на американската настилка хард, станала вече универсална за всички. Но какво общо има тревата? Не е ли тя излишна? Отговорът е не, защото тя освен, че свързва тениса с повечето други спортове, играещи се с топка, ни свързва и с историята му. Защото в днешния си вид тенисът се е зародил именно в Англия на тревата. И ако спре да се играе на тази настилка ние ще убием част от тази история, все едно, че зачеркваме нашите предци и оставаме слепи за заветите им.
Ето защо тенисът на трева трябва да продължи, за да не се забрави откъде е тръгнал този изискан и любим спорт.
Искра Бочева
Добавено на: 2007-07-02