Световната шампионка Юл: Не се притеснявах на финала
Камила Рютер Юл е родена на 23 ноември 1983 г. в град Скаге, Северна Дания. Висока е 183 см и играе с лява ръка. На 16 август стана световна шампионка на смесени двойки от Хайдерабад 2009. Достигала е до второ място в световната ранглиста на микс (с Томас Лейбърн) и до осмо на двойки жени (с Лена Фриер). От новия сезон ще играе за датския клуб Греве, след като напусна Верльосе.
- Камила, поздравления за световната титла. Как стигнахте до успеха с Томас Лейбърн?
- Благодаря! Чувствахме се добре на финала в Индия срещу индонезийците Нова и Натсир. Бяхме ги побеждавали преди това два пъти. Така че фактът, че защитаваха златните си медали не ни притесни. Техният стил на игра ни е доста удобен.
- Кога бе по-трудно за вашата двойка – на полуфинала срещу олимпийските шампиони от Южна Корея или на финала?
- Ако трябва да бъда откровена, най-трудната ни среща на първенството в Хайдерабад бе на четвъртфиналите. Защото всички бадминтонисти искат да стигнат до медалите и в тези двубои често нервите са в повече.
- Как се събрахте в двойка с Томас?
- Играем заедно от четири години и сме близки приятели. За мен е много важно да имам добри отношения с моя партньор. Вярвам че това ни помага на корта и ние се забавляваме по време на игра. Затова и толкова много се усмихваме по време на срещите. :)
- Имахте ли време да отпразнувате златните медали?
- Още същата вечер летяхме от Индия за Дания. Бързахме час по-скоро да се приберем в родината. Моето семейство ме чакаше на летището в Копенхаген. Устроиха ми грандиозно посрещане.
- Това, че си левичарка помага ли при двойките?
- Не бих казала. Преимуществото е, че няма много момичета, които да играят с лява ръка при смесените двойки. Просто съперниците излизат рядко срещу левичари и от това може би печелим.
- Извоювахте десетия златен медал за Дания от световни по бадминтон. Каква е тайната на успеха на малка страна като вашата в този спорт?
- Имаме отлични условия за тренировки. Имаме много добри състезатели, както и доста млади, за които тепърва ще се говори. Младите получават допълнителна енергия, когато виждат как „старите” печелят медали. Получава се добра приемственост. Аз обичам да казвам, че когато имаш датското знаме на фланелката, това дава допълнителна точка при игра. :)
- Защо Европа изостава обаче от Азия?
- Защото азиатците влагат много пари в бадминтона и му обръщат голямо внимание. Тук ние играем, но трябва да ходим и на работа, да търсим къде да живеем и т.н.
- Разкажи ни повече за твоя проект You Go Girl.
- Правим го заедно с холандката Юдит Мюлендайк. Опитваме се да увлечем млади момичета да играят бадминтон. Те заслужават да им се отделя внимание. Събираме се и правим тренировъчни сесии с желаещите. Това става 15 пъти годишно.
- Би ли сравнила своята популярност с тази на Каролине Возняки например?
- Няма как да стане. Бадминтонът не се отразява толкова много в медиите у нас. Фокусът е върху футбола, хандбала и тениса.
- Като световна шампионка по-лесно ли ти е да си намериш спонсор?
- О, не. В нашия спорт това е винаги много трудно. Не мисля, че някога ще успея да намеря солидни спонсори.
- Била ли си в България?
- Не, никога. Но познавам вашата Петя Неaделчева, която стигна и до Топ 10 в света. Линда Зечири също играеше в Дания.
- Как успяваш да съчетаеш дамските двойки и микса на големите турнири?
- Винаги съм играла и в двете дисциплини и нямам проблеми. Обичам еднакво и двете. Лена, Томас и аз комуникираме добре на шампионатите.
- Какво правиш в свободното си време и имаш ли гадже?
- Обичам да готвя. Използвам времето, когато не съм на тренировки или състезания, за да се видя с моите близки. Нямам приятел.... но имам приятелка.
- Каква е мечтата ти в бадминтона след световния връх?
- Страшно много искам да спечеля медал от олимпиада. Но както е известно, по-лесно е да спечелиш титла, отколкото да я защитиш. Така че желая още един трофей от Париж 2010.
- Какво те чака до края на сезона?
- Както обикновено – много турнири. Защото шоуто трябва да продължи!
- Камила, поздравления за световната титла. Как стигнахте до успеха с Томас Лейбърн?
- Благодаря! Чувствахме се добре на финала в Индия срещу индонезийците Нова и Натсир. Бяхме ги побеждавали преди това два пъти. Така че фактът, че защитаваха златните си медали не ни притесни. Техният стил на игра ни е доста удобен.
- Кога бе по-трудно за вашата двойка – на полуфинала срещу олимпийските шампиони от Южна Корея или на финала?
- Ако трябва да бъда откровена, най-трудната ни среща на първенството в Хайдерабад бе на четвъртфиналите. Защото всички бадминтонисти искат да стигнат до медалите и в тези двубои често нервите са в повече.
- Как се събрахте в двойка с Томас?
- Играем заедно от четири години и сме близки приятели. За мен е много важно да имам добри отношения с моя партньор. Вярвам че това ни помага на корта и ние се забавляваме по време на игра. Затова и толкова много се усмихваме по време на срещите. :)
- Имахте ли време да отпразнувате златните медали?
- Още същата вечер летяхме от Индия за Дания. Бързахме час по-скоро да се приберем в родината. Моето семейство ме чакаше на летището в Копенхаген. Устроиха ми грандиозно посрещане.
- Това, че си левичарка помага ли при двойките?
- Не бих казала. Преимуществото е, че няма много момичета, които да играят с лява ръка при смесените двойки. Просто съперниците излизат рядко срещу левичари и от това може би печелим.
- Извоювахте десетия златен медал за Дания от световни по бадминтон. Каква е тайната на успеха на малка страна като вашата в този спорт?
- Имаме отлични условия за тренировки. Имаме много добри състезатели, както и доста млади, за които тепърва ще се говори. Младите получават допълнителна енергия, когато виждат как „старите” печелят медали. Получава се добра приемственост. Аз обичам да казвам, че когато имаш датското знаме на фланелката, това дава допълнителна точка при игра. :)
- Защо Европа изостава обаче от Азия?
- Защото азиатците влагат много пари в бадминтона и му обръщат голямо внимание. Тук ние играем, но трябва да ходим и на работа, да търсим къде да живеем и т.н.
- Разкажи ни повече за твоя проект You Go Girl.
- Правим го заедно с холандката Юдит Мюлендайк. Опитваме се да увлечем млади момичета да играят бадминтон. Те заслужават да им се отделя внимание. Събираме се и правим тренировъчни сесии с желаещите. Това става 15 пъти годишно.
- Би ли сравнила своята популярност с тази на Каролине Возняки например?
- Няма как да стане. Бадминтонът не се отразява толкова много в медиите у нас. Фокусът е върху футбола, хандбала и тениса.
- Като световна шампионка по-лесно ли ти е да си намериш спонсор?
- О, не. В нашия спорт това е винаги много трудно. Не мисля, че някога ще успея да намеря солидни спонсори.
- Била ли си в България?
- Не, никога. Но познавам вашата Петя Неaделчева, която стигна и до Топ 10 в света. Линда Зечири също играеше в Дания.
- Как успяваш да съчетаеш дамските двойки и микса на големите турнири?
- Винаги съм играла и в двете дисциплини и нямам проблеми. Обичам еднакво и двете. Лена, Томас и аз комуникираме добре на шампионатите.
- Какво правиш в свободното си време и имаш ли гадже?
- Обичам да готвя. Използвам времето, когато не съм на тренировки или състезания, за да се видя с моите близки. Нямам приятел.... но имам приятелка.
- Каква е мечтата ти в бадминтона след световния връх?
- Страшно много искам да спечеля медал от олимпиада. Но както е известно, по-лесно е да спечелиш титла, отколкото да я защитиш. Така че желая още един трофей от Париж 2010.
- Какво те чака до края на сезона?
- Както обикновено – много турнири. Защото шоуто трябва да продължи!
Добавено на: 2009-09-01