Чий е най-бързият сервис?
Анди Родик или Бил Тилден притежава рекорда за скорост на подаването
Този въпрос изглежда може би неуместен. Всеки знае, че Анди Родик сервира със скорост над 240 км/ч. Че предишният рекорд принадлежеше на Грег Руседски и т. н. Но дали техниката за измерване на скоростта е достатъчно надеждна? И дали тенисисти от минали генерации не са подавали топката с по-голяма скорост?
От 1989 г. бързината на тенис кортовете се измерва с радар на IBM . А как е било преди това? През 1927 година големият американски състезател Бил Тилден забива сервис със скорост 243 км/ч. Изпълнението е засечено с помоща на балистичен хронометър. През 1963 г. един британец – Майкъл Сангстър, записва още по-впечатляващите 248 км/ч. Но неговият рекорд е регистриран от обикновен хронометър.
Най-комичен е резултатът, постигнат от някой си Хорст Гьопер – германски тенис учител и математик. През 1981 година той регистрира извънземните 322 км/ч в своя клуб в Лайпциг. Никой не дава обяснение как е било измерено това фантастично постижение. Естествено, никой не приема на сериозно сензационната новина от тогавашната ГДР.
Така че въпросът за върховото постижение наистина съществува.
Как мери днешният радар? Принципът е следният. Устройството измерва ускорението на топката от 90 до 180 см след съприкосновението с ракетата. А при засичането с хронометър се брои времето докато топката докосне корта.
Според Хауърд Броуди, професор по физика в Университета на Пенсилвания и технически консултант на ITF , всъщност Бил Тилден е сервирал най-бързо в историята. При засичането с хронометър топката губи 27 процента от скоростта си до попадането в полето. Иначе казано днешните сервиси при старото измерване не изглеждат никак впечатляващи. Защото скорост на сервис, която IBM записва като 240 км/ч, с приспадането на забавянето става 201 км/ч. А пък гръмотевичното подаване на Тилден от 1927 г. би регистрирало днес невероятните 290 километра в час.
Хауърд Броуди отчита и редица други фактори. По времето на Големия Бил се е играло с дървени ракети и по старото правило за “фут-фот”, според което единият крак на състезателя трябва да е на полето при удара.
Като сериозен учен, професорът признава, че хронометърът би могъл да бъде заблуден от звука, който идва с малко закъснение след контакта с ракетата. Тогава ударът на Тилден би бил с далече по-малката скорост от 204 км/ч.
Според Броуди няма физически пречки сервисът да свисти с над 300 км/ч. На друго мнение е обаче обслужващият радарната система Лио Ливайн. “Повече от 10 години работя с радарното оръдие и съм на мнение, че не трябва да очакваме чудеса и постижения над 250 км/ч – казва Ливайн пред американското списание Tennis . – Може да има драстично повишаване на скороста на сервиса само, ако се направи промяна в топките”.
С тези разсъждения едва ли е съгласен официалният рекордьор Анди Родик. Още на 18 години началният му удар свистеше с 224 – 225 км/ч. Сега тенисист No . 2 в света постига редовно по-високи скорости при подаването си. “Мисля, че имам още доста потенциал за развитие на сервиса ми”, твърди Анди и няма причина да не му вярваме.
Всичко е относително явно. Ще завършим статията за скороста на подаването с една случка, описана в знаменитата книга на рекордите The Guiness Book of Tennis Facts & Feats . На финала на “Уимбълдън” през 1932 г. Елсуърт Вайнс сервира за спечелване на мача срещу Бъни Остин. Той изпълнява удара с такава сила, че “очевидците се кълняха, че единственото доказателство, че подаването е било в корта било малко бяло облаче, вдигнало се от смления тебешир на линията”, свидетелства книгата. Самият Остин признава, че изобщо не е разбрал дали топката е минала отляво или отдясно, а я е чул чак като се е удариал в платнището зад него.
Ех, ако тогава имаше един радар да засече скоростта.
Този въпрос изглежда може би неуместен. Всеки знае, че Анди Родик сервира със скорост над 240 км/ч. Че предишният рекорд принадлежеше на Грег Руседски и т. н. Но дали техниката за измерване на скоростта е достатъчно надеждна? И дали тенисисти от минали генерации не са подавали топката с по-голяма скорост?
От 1989 г. бързината на тенис кортовете се измерва с радар на IBM . А как е било преди това? През 1927 година големият американски състезател Бил Тилден забива сервис със скорост 243 км/ч. Изпълнението е засечено с помоща на балистичен хронометър. През 1963 г. един британец – Майкъл Сангстър, записва още по-впечатляващите 248 км/ч. Но неговият рекорд е регистриран от обикновен хронометър.
Най-комичен е резултатът, постигнат от някой си Хорст Гьопер – германски тенис учител и математик. През 1981 година той регистрира извънземните 322 км/ч в своя клуб в Лайпциг. Никой не дава обяснение как е било измерено това фантастично постижение. Естествено, никой не приема на сериозно сензационната новина от тогавашната ГДР.
Така че въпросът за върховото постижение наистина съществува.
Как мери днешният радар? Принципът е следният. Устройството измерва ускорението на топката от 90 до 180 см след съприкосновението с ракетата. А при засичането с хронометър се брои времето докато топката докосне корта.
Според Хауърд Броуди, професор по физика в Университета на Пенсилвания и технически консултант на ITF , всъщност Бил Тилден е сервирал най-бързо в историята. При засичането с хронометър топката губи 27 процента от скоростта си до попадането в полето. Иначе казано днешните сервиси при старото измерване не изглеждат никак впечатляващи. Защото скорост на сервис, която IBM записва като 240 км/ч, с приспадането на забавянето става 201 км/ч. А пък гръмотевичното подаване на Тилден от 1927 г. би регистрирало днес невероятните 290 километра в час.
Хауърд Броуди отчита и редица други фактори. По времето на Големия Бил се е играло с дървени ракети и по старото правило за “фут-фот”, според което единият крак на състезателя трябва да е на полето при удара.
Като сериозен учен, професорът признава, че хронометърът би могъл да бъде заблуден от звука, който идва с малко закъснение след контакта с ракетата. Тогава ударът на Тилден би бил с далече по-малката скорост от 204 км/ч.
Според Броуди няма физически пречки сервисът да свисти с над 300 км/ч. На друго мнение е обаче обслужващият радарната система Лио Ливайн. “Повече от 10 години работя с радарното оръдие и съм на мнение, че не трябва да очакваме чудеса и постижения над 250 км/ч – казва Ливайн пред американското списание Tennis . – Може да има драстично повишаване на скороста на сервиса само, ако се направи промяна в топките”.
С тези разсъждения едва ли е съгласен официалният рекордьор Анди Родик. Още на 18 години началният му удар свистеше с 224 – 225 км/ч. Сега тенисист No . 2 в света постига редовно по-високи скорости при подаването си. “Мисля, че имам още доста потенциал за развитие на сервиса ми”, твърди Анди и няма причина да не му вярваме.
Всичко е относително явно. Ще завършим статията за скороста на подаването с една случка, описана в знаменитата книга на рекордите The Guiness Book of Tennis Facts & Feats . На финала на “Уимбълдън” през 1932 г. Елсуърт Вайнс сервира за спечелване на мача срещу Бъни Остин. Той изпълнява удара с такава сила, че “очевидците се кълняха, че единственото доказателство, че подаването е било в корта било малко бяло облаче, вдигнало се от смления тебешир на линията”, свидетелства книгата. Самият Остин признава, че изобщо не е разбрал дали топката е минала отляво или отдясно, а я е чул чак като се е удариал в платнището зад него.
Ех, ако тогава имаше един радар да засече скоростта.
Добавено на: 2007-06-03