Не винаги фаворитите в турнирите от Големия шлем успяват да вземат своето. Ако не вярвате, питайте Рафаел Надал какво мисли по въпроса след Париж. Журналистът Байрън Вейл се е опитал да направи своя класация на петте най-големи изненади на турнира Wimbledon при мъжете. Ето я и нея.

1. Рихард Крайчек – Пийт Сампрас 7:5, 7:6(3), 6:4 (четвъртфинал, 1996 г.)
Пийт Сампрас беше поставен под номер едно, бе водач в световната ранглиста и се бореше за четвърта поредна титла на тревата в Лондон. Но имаше нещастието да срещне холандеца Рихард Крайчек (на снимката), който го елиминира. „Когато Рихард е във форма е много трудно срещу него. Когато сервира така страхотно, е изключително трудно да бъде пробит, което даваше допълнително напрежение и върху моето подаване”, призна американеца след мача. Това бе първа загуба на Сампарс от 26 мача на Wimbledon и първа от полуфинала през 1992 г. А Крайчек спечели титлата.

2. Иво Карлович – Лейтън Хюит 1:6, 7:6, 6:3, 6:4 (първи кръг, 3003 г.)
Защитаващият титлата си Лейтън Хюит бе изхвърлен от турнира още в първия мач на централния корт. Това стори 202-ият по това време хърватски великан Иво Карлович. Това беше едва втория случай в историята на Откритото първенство на Великобритания по тенис, когато шампионът бива победен на старта. (Мануел Сантана губи от Чарли Пасарел през 1967 г.) „Това е гигантска новина – буквално и преносно – написа вестник Телегреф след двубоя. – Един неизвестен квалификант, който не е успял да влезе в основната схема на последните 10 турнира от Големия шлем, се изправи срещу най-хладнокръвния и най-твърдия боец на корта Хюит. И го победи. Това бе победата на малкия голям човек!”

3. Питър Дуън – Борис Бекер 7:6, 4:6, 6:2, 6:4 (втори кръг, 1987 г.)
Един роден в Австралия тенисист, учил в университета в Арканзас, се оказа Убиеца на гиганти в Лондон през 1987 г. Борис Бекер имаше вече две титли в Лондон. Когато срещна Дуън, германецът бе спокоен, защото дни преди мача на Wimbledon ББ го бе победил на Куинс. Но сега Бекер трябваше да преклони глава. „Тази победа е без съмнение връх в кариерата ми. Хората винаги ще ме помнят като онзи, който надигра Борис Бекер в Лондон”, призна Питър Дуън. Той получи от своите приятели часовник с красноречивия надпис „Wimbledon: The Giant Killer, 1987”.

4. Роджър Тейлър – Род Лейвър 4:6, 6:4, 6:2, 6:1 (четвърти кръг, 1970 г.)
Роджър Тейлър прекъсна серията на Род Лейвър от 31 поредни успеха в Лондон. Опен ерата беше само на две години, когато това се случи. Предишната година Лейвър стана първият и засега единствен тенисист с Голям шлем при професионалистите.

5. Кевин Кърън – Джон Макенроу 6:2, 6:2, 6:3 (четвъртфинал, 1985 г.)
Макенроу бе фаворит на букмейкърите. Великият левичар бе играл в последните пет финала на Wimbledon и бе спечелил три титли, включително и през 1984 г. Опонентът му Кевин Кърън от Южна Африка бе взел само едни сет в предишните им седем мача. Но в онзи ден направо помете Биг Мак от корта и му нанесе най-тежкото поражение в Лондон.