Отказването на шампиона Надал в четвъртфинала на Откритото първенство на Австралия беше поредното в Мелбърн. Защо още през януари половин дузина елитни тенисисти и тенисистки започват да страдат от травми? Очаква се след края на сезона да са си починали добре от двубои и да са свежи в началото на 2010 година.

При мъжете освен Рафа, в третия кръг се оттеглиха с контузии финалистът от Australian Open 2006 Маркос Багдатис, руснакът Михаил Южни и австриецът Щефан Коубек. При дамите на осминафинал спря стигналата до мача за титлата миналия сезон Динара Сафина.

Какви са причините за тези травми? Според мене няма еднозначен отговор. Тенисистите са най-облагодетелстваните спортисти от ракетните спортове. Имам предвид, че имат най-много почивки по време на играта и правят доста по-кратки разигравания от бадминтона и скуоша. Защото почивката след два гейма от една минута в тениса се дава например в бадминтона след 11-а точка в интензивен гейм, който до този момент може да е продължил повече от десет минути. А в скуоша получаваш право да починеш след края на гейма до 11 точки, който при големите мастори нерядко трае 20-ина минути.

Значи едва ли е от преумора и то през януари. Един от отговорите е твърде многото турнири, които играят тенисистите. Рафа Надал се оплака в края на миналия сезон, че реалната му почивка е едва три седмици, което е нечовешко. И наистина левичарят от Манакор игра финал за Davis Cup в първия уикенд на декември. А следващата му среща бе на демонстративния турнир в Абу Даби на 1 януари 2010 година. Твърде жестоко за тялото и духа.

Затова лидерите настояват за по-кратък календар, за да се избегнат контузиите и преумората. А и за да има време за пълното излекуване на болежките, което също е много важно.

Трябва радикална промяна, но ръководните тела на тениса ITF, ATP и WTA са много консервативни. Преди много време гениалният Джон Макенроу нарече Асоциацията на тенисистите професионалисти „една от двете комунистически организации в света, заедно с компартията в Северна Корея”. А от негово време нещата не са се променили към по-добро.

И така неприятните контузии ще зачестяват, защото елитните тенисисти са длъжни да играят в определен брой турнири през годината. Само четирите състезания от Големия шлем и двата турнира в Маями и Индиън Уелс продължават общо три месеца. Да не говорим за турнири от сериите „Мастърс” при мъжете и Премиум категория при дамите. Към това добавяме отборните надпревари, коита са пръснати от февруари до декември, малко ни в клин, ни в ръкав.

И Международната тенис федерация, която администрира състезанията от Шлема, както и Davis Cup и Fed Cup, вместо да помисли за редуциране на календара, се противопостави рязко на искането на Джокович, Федерер и Надал за разреждане на Davis Cup през година и с единство на време и място на провеждане. А дори изразява „загриженост”, че демонстравните турнири, видите ли, създавали предпоставки за травми.

Тенисистите са малко като роби. Милионери, но оковани на галера. Защото те трябва да играят и недоизлекувани и невъзстановени или с болки под натиска на организациите (световни или национални), спонсорите и алчните си мениджъри. Но е жалко да се гледа в атрактивен спорт 22-23 годишни атлети да куцукат и да се превиват или да напускат корта обляни в сълзи. Страданието отнема от шоуто и скоро <б>публиката ще се отдръпне от спорт, в който си платил солидна сума, за да гледаш висококачествен дълъг спектакъл, а всичко свършва още в средата на първо действие и героите, от които трябва да лъха на здраве и сила, те карат да им съчувстваш като на инвалиди на преклонна възраст.

Не вярвам да има промяна още този сезон. Така че ни очаква нова Година на контузиите като продължение на предишната, също белязана с множество травми на топтенисисти.