Ал. Дюлгеру: В София бих се чувствала у дома си!

Dulgheru
Една от най-бързо прогресиращите тенисистки в света Александра Дюлгеру се съгласи да отговори на въпросите на racketi.com. 20-годишната румънка разказа подробно за дебюта си за Fed Cup, какво си спомня от титлата от „Алианц къп” миналия септември, какво мечтае да постигне на Roland Garros и защо е „замразила” следването си в Букурещ.

Дюлгеру е родена на 30 май 1989 г. в Букурещ. Професионална тенисистка е от 5 май 2005 г. През 2006 г. стига финал на двойки при девойките на Wimbledon (с Антоничук), но губят. През май 2009 г. направи сензация, след като тръгна от квалификациите и спечели турнира на WTA във Варшава след победа на финала над Альона Бондаренко със 7:6(3), 3:6, 6:0. На 20 септември 2009 г. румънката спечели „Алианц Къп” в София като би на финала №1 в схемата Татяна Гарбин след 6:7(4), 7:5, 6:1. Повикана е в отбора за Fed Cup през февруари в Португалия. Достигна до №50 в световната ранглиста, а в момента е 52-а в класацията.

- Александра, как оценяваш дебюта си за Румъния в Fed Cup? Как успя да направиш обрата срещу Пати Шнидер?
За първи път бях повикана в националния отбор и това беше изключително изживяване за мене. Опитах се да играя добре и срещу Шнидер се получи. Това беше абсолютният ми дебют в първия ден и съм щастлива, че успях да спечеля (3:6, 7:6(6), 6:0 – б. а.). В първия сет се опитвах да атакувам по-често, направих няколко добри точки, но и доста грешки и така го загубих. В следващия бях по-спокойна, оставах по-дълго в разиграванията, реализирах и доста уинъри. Моята игра се получи и в крайна сметка победих. Но не беше лесно – топспинът на Пати беше неудобен за мене. Атмосферата на Fed Cup в Португалия ми допадна много. За първи път бях с тима на Румъния, но се познавахме с останалите тенисистки от деца, така че нямах проблеми.

- Съжаляваш ли за мача срещу Викмайер на Australian Open, беше толкова близо до победата?
Естествено, че исках да спечеля този двубой, който беше и първи за мен в Мелбърн. Беше много дълъг и уморителен, имах шансове, но не успях да ги реализирам. Но имам хубави спомени от Австралия като цяло. Ако бях спечелила, щеше да е още по-добре. Но ще го направя следващия път, обещавам! ;)

- Как би обяснила чудото да започнеш 2009 година под №385 в света, а през декември да влезеш в Топ 50?
Тренирах много усилено. Започнах да чувствам, че моята игра става все по-добра и постоянна. Много ми помогна треньорът ми Даниел Добре и новият ми клуб TCB. Нещата постепенно започнаха да се получават. Всичко, научено в тренировките се опитвах да приложа в официалните срещи на корта. Честно казано не очаквах този огромен скок в световната ранглиста миналата година. Но той означава, че трудът, който вложих за подобряване на моята игра не е отишъл напразно - Какво си спомняш от изненадващата титла от Варшава? Това май бе едва вторият ти турнир на WTA изобщо?
Преди да пристигна в Полша играх прекрасно на турнирите на ITF в Монсон и Бари. Това ми помогна да подобря играта си като цяло и да имам по-високо самочувствие. Във Варшава започнах от квалификациите и мислех само да се забавлявам във всеки мач, без да ме интересуват много-много резултатите. Победата на финала бе като сбъдната мечта за мене. Специално за него от Букурещ дойдоха моите родители. Не знам защо, но много ясно си спомням, че беше много студено и валеше дъжд. Споменът за първата ми голяма титла ще ме топли още дълго.

- Втората по значимост беше в София. Лесно ли я спечели?
Да, наистина спечелих трофей в много силен турнир. Но не беше никак лесно. В два или три мача – включително и на финала, губех първия сет и трябваше да догонвам. Наистина, за разлика от Варшава, не трябваше да играя осем двубоя, но срещнах много добри тенисистки. Съперничката ми за титлата Татяна Гарбин беше много опитна и играеше страхотно на клей. Кортът беше доста тежък и мокър заради дъжда, което правеше италианката още по-опасна. Но в крайна сметка успях да я надиграя.

- Какви са впечатленията ти от България и ще участваш ли пак на „Алианц Къп”?
Ние сме съседи с вас, но никога преди септември 2009 година не бях идвала в България. Много ми хареса и си мисля, че ако бих останала по-дълго време, бих се чувствала точно като у дома. Румънци и българи имаме много общи неща, особено храната, която е много добра и в двете страни. Много ми допадна вашата шопска салата. Бих искала да се върна в София, но всичко зависи от календара. Има доста време до септември все пак!

- От колко време работиш с треньора Даниел Добре?
От януари 2009 година. Както вече споменах, той има огромна заслуга за подобряването на моя тенис. Благодарение на него и на клуба, който е собственост на бившия професионалинст Дину Пескариу, напреднах толкова много за кратко време.

- Помага ли ти Румънската тенис федерация?
Да, през зимата тя ни осигурява да играем безплатно на червени и твърди кортове. Освен това понякога ни помага със самолетните билети за турнирите.

- Сега по-лесно ли ти е да намериш спонсори?
О, не. Никак не е лесно. Дори мисля, че ще става още по-трудно заради икономическата криза.

- Имаш забележителна физическа подготовка, която ти помогна да спечелиш последните си три титли в по три сета. Как тренираш за нея?
Мисля, че физическата подготовка е толкова важна, ако ли не и по-важна, от самата игра на тенис. Наблягам на нея още от дете и с времето разбрах, че започвам да се движа по-добре и по-бързо по корта. Но имам още много работа в тази насока.
По време на състезания не тренирам много. Правя базови упражнения или неща, които смятам, че ще ми помогнат точно в даден момент.

- Клеят е любимата ти настилка. Какви са амбициите ти на червено този сезон?
Играя на червени кортове откакно съм започнала да се занимавам с тенис, затова се чувствам по-уверена на тях. Но всъщност харесвам всички видове настилки. Искам през май да се върна във Варшава и да изиграя добри мачове. Ако мога да защитя титлата си, би било прекрасно. Искам да играя на Roland Garros. Той е сред любимите ми турнири. Мечтая да го спечеля някой ден! Тази година искам да се представя колкото се може по-добре в Париж и да се забавлявам на корта.

- Как ще коментираш завръщането на Жюстин Енен?
Жюстин е една от любимите ми тенисистки и има много какво да се научи от нейната игра. Завръщането й е нещо чудесно за женския тенис, защото тя притежава комплексен стил. Това ще донесе промяна в прекалено мощната, физическа игра днес. Бих искала да се изправя срещу Енен един ден, но... да не е в първия кръг!

- Разкажи ни нещо повече за твоето семейство и как започна да играеш?
Никой от моите родители не е бил тенисист. До нашата къща имаше клуб. Моята сестра, която е с четири години по-голяма от мене, започна първа да играе. Тя после стана държавна шампионка. След нея започнах и аз, когато бях на четири. Научих много, докато се въртях около кака и нейната група. Участвах в първия ми турнир на шест години.
Иначе татко е пилот в националната ни авиокомпания Tarom, мама работи в компания. Сестра ми завърши университет в Малибу и сега работи в хотел Four Seasons в Атланта.

- По време на турнира в Линц приготви торта и обеща да изненадаш с нея близките си. Успя ли?
Ха-ха. Беше много весело, докато приготвяхме този линцер. Може би защото у дома почти нямам време за готвене. А пък и мама и баба са истински кулинарни експертки и не ми дават да правя нищо. Да, занесох моята торта в Букурещ. Много им хареса на всички, излапахме я за нула време. Наложи се майка ми да направи още една по рецептата, която беше в кутията на линцера.

- Какво правиш в свободното си време?
Сега имам много по-малко такова от преди. Но когато намеря обичам да скицирам с молив или да рисувам. Чета също така много книги. Харесва ми да ходим на кино с приятели.

- Как съчетаваш следването с тенис кариерата?
Аз съм във втори курс в университета в Букурещ, но тази година я „замразих” поради липса на време за подготовка за изпитите. Броят на турнирите се увеличи и направо не ми остава време да уча сериозно. Но ще намеря време, за да продължа образованието си.

- Суверна ли си на корта?
Не, изобщо не съм. Нямам талисман или пък ритуал преди да излезна да играя.

- На кое място в ранглистата ще бъде Саничи Дюлгеру в края на 2010 г.?
За да отговоря, ще ми е необходима кристална топка . Този сезон е едно голямо предизвикателство за мене. Иска ми се да бъде колкото се може по-нагоре в класацията. Но, ще видим. Много по-важно за мене е да подобря играта си.
Въведено от Любомир Тодоров на 2010-02-28
+++ | ---




Коментари:


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови материали, публикувани в сайта, са собственост на www.racketi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на racketi.com, посочване на източника и добавяне на линк към www.racketi.com . Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.