Звездите на сръбския тенис Ана Иванович и Йелена Янкович се съгласиха да отговорят на еднакви въпроси. Те им бяха зададени от журналиста Камакши Тандон за американското списание Tennis. Предлагаме ви отговорите на двете белградчанки.
Къде и кога си родена?
АНА ИВАНОВИЧ: 6 ноември 1987 г. в Белград.
ЙЕЛЕНА ЯНКОВИЧ: 28 февруари 1985 г. в Белград.

Любим филм и любима книга?
АИ: Наскоро гледах „Ултимтумът на Борн” и много ми хареса. Любимата ми книга е „Майката на Райс” от Рани Маника.
ЙЯ: Филмът е „Невъзможно твой” с Джак Никълсън и Даян Кийтън. А книгата, която препрочитам често е „Мостът на Дрина” от нобелиста Иво Андрич.

Имате ли хоби или предпочитано занимание?
АИ: Обичам да слушам музика и да чета. Тези две неща ме разтоварват. Аз пътувам много, така че имам време и за двете.
ЙЯ: Харесва ми да чета. Обичам да прекарвам доста време на плажа

Най-щастливият ви момент в тениса?
АИ: Трудно е да се каже. Може би достигането ми до финала на Roland Garros, след като победих Шарапова преди това. Това беше велик момент.
ЙЯ: Не знам, не бих избрала един. Имала съм много щастливи мигове на корта. Не бих искала да откроя един, защото всеки спечелен турнир, всяка победа има голямо значение за мен. Ако все пак трябва да избера един-единствен, може би титлата в Рим тази пролет. Година по-рано почти бях се отказала от тениса там, а сега спечелих. Чувството бе страхотно.

Първият ви спомен от бомбардировките над Белград?
АИ: Беше на 24 март и тренирах с още 3 деца. Треньорът ни подаваше топки от коша, когато дойде един човек, който каза: „по-добре е да свършвате, че американците започват бомбардировки и трябва да се прибирате по домовете си.” Треньорът се съгласи, но заяви, че първо ще изиграем целия кош и чак тогава ще тръгнем. Бях само на 11 години и нищо не разбирах.
ЙЯ: По това време бях в Академията на Ник Болетиери във Флорида. Видях по телевизията как бомбардират сгради в Белград. Бях много уплашена, защото цялото ми семейство беше в Сърбия. Беше ужасен период, за който не искам да говоря.

Първото ви пътуване в чужбина?
АИ: Беше до Бордо във Франция. Отидох на състезание за тенисистки до 12 години.
ЙЯ: Първото ми тенис пътешествие беше до Рим. Участвах на турнир, когато бях на 11 години. Преди това бях ходила във Франция на почивка с моята фамилия, за да караме ски.

Кой е по-строг – майка ви или баща ви?
АИ: Мисля, че мама. Но е трудно да се каже, защото и двамата са толкова мили. Понеже прекарвам малко време заедно с татко, когато съм вкъщи той ми угажда във всичко.
ЙЯ: Мама е по-стриктната към мен.

Има ли съвет в тениса, който да си давате сама на себе си?
АИ: Просто да играя своята игра. Да се съсредоточа върху моите удари и да не мисля за съперничката и резултата.
ЙЯ: Повтарям си често, че трябва да вярвам в собствените си сили.

Любим играч в детството?
АИ: Моника Селеш. Започнах да играя тенис заради нейните успехи.
ЙЯ: Любимата ми тенисистка беше Моника Селеш.