Шампионът от Australian Open Роджър Федерер разкри неподозирани страни от своята игра и развитието й през годините. Задължително за носителя на рекордните 16 титли от Големия шлем е да се самоанализира, а не да чака само насоките на треньора. Това може би обяснява защо швейцарецът изкара дълги години без официален наставник. Той разкри и с какво би могъл да се занимавал, ако не беше станал професионален тенисист.

„Пол Анакон оказа голямо влияние върху мен. Но аз и сам търся пътища за усъвършенстване по време на турнирите и извън тях. Дори когато почти не губех, пак се стараех да шлифовам отделни елементи. Много е важно да се занимаваш със самоанализ. Аз го правя от 2004 година, когато оглавих световната ранглиста”, разказа Федерер.

Роджър разкри, че още от дете не е обичал да разиграва само от крайната линия и се е стремял да форсира с излизане на мрежата. Но преди той имал ужасен бекхенд и не можел да го насочва винаги, където иска. От 2001 година започнал да работи върху отбранителната си игра и усъвършенствал топспина и сервиса си. Това помагало да преминава светкавично от защита в атака и затове се смята повече за атакуващ тенисист, отколкото за такъв, който не се отлепя от основната линия.

„Когато бях на 12 години отидох на юношески турнир във Франция. Тогава заедно с брата на Пати Шнидер започнах да работя над бекхенда с две ръце. Слана богу, бързо разбрах, че това е крайно неудобно за мене и реших да продължа да изпълнявам обратния удар с една ръка. Мисля, че в последните години доста подобрих своя бекхенд”, скромно заяви 29-годишният базелчанен, чийто бекхенд с една ръка се смята за най-добрия и най-красивия в мъжкия тенис.

Спечелилият 67 титли в кариерата си Федерер сподели пред медиите още, че за него нямало значение дали е трети, четвърти или дори шести в ранглистата. Рейтингът не влияел на отношението му към тениса. Да си втори не било зле, защото избягваш среща с водача в схемата преди финала. Това бил проблемът на Лейтън Хюит, който като непоставен трябва да играе с много силни играчи още в първите кръгове.

В заключение Роджър призна, че ако не бил станал тенисист, би могъл да се занимава с футбол, баскетбол или дори алпийски ски. Не би избрал плуването, защото му се струвало доста досадно и еднообразно.