Сръбската тенис дива Ана Иванович даде интервю, в което обяснява, че училището е неин приоритет. Белградчанката признава, че обича много философията и психологията и много иска да завърши висше образование със степен точно по психология. Ето какво отговори Иванович на въпросите на Tennis Week.

- Ана, как е училището?
- Доста ми е трудно. Опитвам се да завърша курса ми по икономика в момента. Когато се завърна в Сърбия трябва да положа няколко изпита. Трудно е да балансираш между корта и науката, но образованието е изключително важно. Не обичам математиката и числата като цяло, затова ми трябват допълнителни уроци.

- А кои са любимите ти дисциплини?
Обичам психологията и философията. Всъщност исках да уча точно психология, но тя изисква много повече седене в училище. Може би все пак ще завърша такава специалност, но след края на кариерата ми, когато ще имам повече време. Все още обаче обичам да чета статии в тези дисциплини.

- Мислила ли си, че можеш да станеш нещо друго освен тенисистка?
Всъщност не. Аз гледах, сънувах и бях обсебена от тениса още от 5-годишна възраст. И затова е сюрреалистично моята мечта да се сбъдне, което ме прави много щастлива.

- Знаем твоята история за израстването ти в Сърбия в трудно време и отиването ти после в Швейцария. Чувстваш ли понякога, че имаш две родини?
- Не, в сърцето ми е само Сърбия! Там съм родена, там е моето семейство и приятели. Чувствам се свързана с тази страна. Разбира се, не може да се кажи дали бих имала същата кариера, ако нямах възможност да замина и нямах сегашния ми мениджър, треньор и превъзходни условия за подготовка.

- Твоите родители имат успешни кариери. Как се промени техният живот след твоите успехи?
- Те ме подкрепят толкова много. Брат ми е моят най-голям почитател. Той не спи цяла нощ, за да гледа моите мачове. В началото на кариерата ми татко пътуваше с мен из Сърбия. По-късно, когато започнах да излизам в чужбина майка ми беше мой придружител, защото знаеше добре английски, което беше огромна помощ. Очевидно им е било трудно да се разкъсват между работата и моята кариера, но аз наистина оценявам тяхната саможертва.

- Полудя ли по тениса Сърбия след вашите успехи c Новак и Йелена?
- Ние наистина чувстваме позитивната енергия на хората и тяхната подкрепа. Всеки път, когато говоря с баща ми, той ми разказва за хвалебствени статии в пресата, които той или негови приятели са прочели. Чувствам огромната обич и страст на феновете ни. Те ни следват навсякъде и е страхотно, когато видим сръбски знамена по трибуните. Получавам и писма от ненормални фенове, но аз уважавам и тях, защото без почитателите ние не бихме могли да направим нищо.

- Винаги ядеш в един и същи ресторант по време на турнир. Това суеверие ли е?
- Не бих го нарекла така. По-скоро това е повтарящ се ритуал. Ако хапнеш на едно място, хареса ти, собственикът на заведението и персоналът са много мили с теб, защо да не се върнеш отново за добро обслужване и енергия?

- Каква е последната ти страст?
Като на всяко момиче. Обичам да пазарувам, но с моя ненормален график е малко трудно. Така че по-често си седя в хотелската стая, чета книги, слушам музика и гледам филми.