Мануела Малеева-Франие: Успехите на корта оправдават всички жертви, които съм правила
България ще си остане винаги моята родина, но се чувствам много близка и до Швейцария, казва най-успялата ни тенисистка

Това е тя

Мануела Малеева е родена на 14 февруари 1967 г. в София
Има 19 титли на сингъл, 4 на двойки и една на смесени двойки ( US Open ). Печели единствения олимпийски медал за България в тениса – бронзов от Сеул през 1988 г. Води българския тим до 2 полуфинала за Федерейшън къп (1985, 1987). Играе и за Швейцария на Игрите в Барселона през 1992 и за Фед къп (1991-92). Завършва 12-годишната си професионална кариерата през 1994 г. с победата на турнира в Осака.

Като девойка печели “Ориндж Боул” (до 14 г.) през 1981 и “Ролан Гарос” през 1982 г.
Има 41 участия в турнирите от Големия шлем. Най-добрите й постижения на единично са полуфинали на US Open през 1992 и 1993 г.
През 1984 г. WTA я обявава за най-впечатляваща новопоявила се тенисистка, а през 1992 сп. Tennis я награждава за Завръщане на годината.
В кариерата си е спечелила общо 477 двубоя.
Достига рекордното за България трето място в ранглистата на WTA .
На 28 ноември 1987 г. се омъжва за швейцарския си треньор Франсоа Франие.

Любомир Тодоров

* Мануела, разкажете за семейството си и с какво се занимавате в момента?
* Живея близо до град Веве, който е във френската част на Швейцария. Основното, с което се занимавам, е отглеждането на трите ми деца. Най-голямата Лора е на 11 години, Ива е на 9, а Тимо е 7-годишен. Със съпруга ми Франсоа сме разделени от няколко години, но запазихме много добри отношения.

* С какво най-трудно свикнахте в Швейцария?
* Мисля, че никога не съм имала трудности да свикна с живота в тази страна. Намерих си среда и приятели, а и децата се чувстват много добре тук.

* Като най-голяма от сестрите Малееви ви беше най-тежко да пробиете в световния тенис елит. В началото на пътя вярвахте ли, че ще успеете? Имало ли е моменти, в които ви е идвало да се откажете?
* Когато започнах да тренирам нямах никаква представа от световния тенис. Въобще не знаех какво да очаквам. Всичко се получи стъпка по стъпка – без да е било планирано. За мен и за майка ми Юлия Берберян е имало много тежки моменти, тъй като бяхме сами и не знаехме нищо, не само за големия тенис, но и за реалността в тогавашна България и всички огромни проблеми, свързани с пътуванията в чужбина. Това, което сме постигнали, се дължи и на нейния упорит труд и воля. Имала съм много тежки моменти, но за отказване не съм мислила, защото тенисът бе единственото нещо, което имаше значение в моя живот.

* Заедно с Катерина и Магдалена записахте множество рекорди в тениса: за първи път 3 сестри играят в основна схема на турнир от Големия шлем (“Ролан Гарос” ‘90); две сестри – вие и Катя – на четвъртфинал в Шлема по време на Откритото на САЩ ‘88; трите в Топ 15 през 1992 г.; единствените 3 сестри с титли от професионални турнири; и трите достигат ІV кръг на турнири от Големия шлем (“Ролан Гарос” и Откритото на САЩ през 1993 г.); майка и трите и дъщери играли за Фед къп, 3 победи в един ден – вие, и т.н. Кои от тези постижения ви се струват сега най-стойностни?
* Всички рекорди, които сме поставили със сетрите ми, са голяма гордост. За мен самата бронзовия олимпийски медал от Сеул през 1988 година, полуфиналите на US Open и последните спечелени турнири преди да се откажа остават най-ярки спомени. Тези успехи оправдават целия труд и всичките жертви, които съм правила през годините, когато съм играла.

* Вие сте единствената българка с титла от Големия шлем, която не е спечелена в девическа възраст. Какво си спомняте от триумфа на смесени двойки с Тим Гъликсън в Ню Йорк през 1984 г.?
* Спомням си един от най-ужасните ми мачове на сингъл, който загубих, след като бях получила схващания по цялото тяло и след който не успях да стана 3 дена от леглото в хотелската ми стая. Въобще не вярвах, че ще мога да играя на смесени двойки. Когато спечелихме финала в 3 сета с Тим (бел. ред. - 2/6, 7/5, 6/4 срещу Сейърс и Фицджералд), почувствах, че това е истинско възнаграждение за страданията ми по време на Откритото първенство на САЩ.

* Какво не ви достигна, за да играете финал в турнирите от Голямата четворка на сингъл?
* Може би сила, защото никога не съм била от най-яките физически, въпреки огромната ми работа в тази насока. Може би не ми е стигнала и малко вяра в собствените сили. Въпреки това не съжалявам за нищо. След последния изигран двубой в кариерата ми знаех, че съм достигнала тавана на възможностите си и съм дала всичко от себе си.

* Не съжалявате ли понякога, че не играете тенис сега – повече турнири, засилено медийно внимание и по-големи наградни фондове?
* Не. Даже напротив, радвам се че играх в моето време.

* Има ли победа в кариерата ви, която да ви е най-скъпа?
* Успехите срещу Крис Евърт и Мартина Навратилова си ги спомням с най-приятно чувство. Те всичките бяха много драматични и изстрадани.

* Когато заявихте, че ще играете за Швейцария у нас някои ви обявиха едва ли не за предателка. Как го приехте и успяхте ли да простите на тези хора?
* И да е имало такова мислене, не съм разбрала за него. Не ми беше лесно да реша да се състезавам за Швейцария, но мислех, че съм дала достатъчно на България. А исках да се отблагодаря и на Швейцария.

* Вие сте сред малцината, играли за две страни и на Олимпиада, и за Федерейшън къп. Еднакво ли бе изживяването и двата пъти?
* Да, смятам че чувството е еднакво. България ще си остане винаги моята родина, но се чувствам много близка и до Швейцария.

* С какво се е променил дамският тенис от 1994 г., когато се оттеглихте от корта?
* Главно с физическата сила, която доминира в момента.

* Как ще обясните бума на Швейцария. Как се създават в такава малка държава мега звезди като Мартина Хингис и Роджър Федерер, а преди тях и Росе и Хласек? Как се подпомагат спортните таланти?
* Трудно ми е да кажа дали те са продукт на швейцарската спортна система, или са изключения. В страната има добре организирана тенис федерация, която подпомага младите, но не зная дали това е достатъчно за постигане на успехи.

* Виждате ли ваши наследнички сред българските тенисистки?
* Следя, когато се случва нещо интересно в България. Надявам се от нашия клуб “Малееви” да излезнат бъдещи добри тенисисти.

* Какво е вашето участие във фамилния тенис клуб?
* Цялото семейство е свързано с клуба по един или друг начин. Радвам се, че успяхме да построим нещо толкова качествено, с което можем да се гордеем и по света.

* Известна сте като почитателка на качествената литература. Какво четете в момента?
* Откакто се родиха децата за съжаление ми е трудно да намеря време за четене. Сега чета книги, свързани с психологията на личността.

* Повече ви даде или повече ви взе тениса?
* Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото и аз самата не зная.



Добавено на: 2007-06-03