| Неделчева: Свикнах да се боря сама срещу всички азиатки |
 Петя Неделчева е родена на 30 юли 1983 година. Печелила е 6 пъти Европейската купа по бадминтон. Стигала е до четвъртфинал на Олимпийски игри, световно и европейско първенство. В момента е №9 в световната ранглиста. Върховото й класиране е осмо място. Неделчева е лидер на отбора на България, който заминава на 8 юни за Глазгоу за участие в Световното отборно първенство за смесени отбори „Судирман къп".- Ще стигне ли една Неделчева за успехи в Световното отборно първенство? - Не. Просто регламентът на „Судирман къп" разрешава един бадминтонист да играе само в две дисциплини. Аз ще участвам на единично и на двойки с Дияна Димова. За успех обаче са нужни три победи в петте мача. Така че трябва да ги търсим при мъжете и смесените двойки. - Имаше скандал с жребия за турнира в Глазгоу. Как реагира нашата федерация на промяната на групите? - Знам, че са искали обяснение, но оставаме в същата четвърта група с отборите на Чехия, Швейцария, Чехия и Естония. А по право с постиженията ни трябваше да играем в по-високата трета, какъвто беше първоначалният вариант. - Каква е целта пред нашия състав в Шотландия? - Да се върнем в трета група. Но затова ще трябва да спечелим и трите срещи в нашата група 4Б и после да се наложим над вероятния победител от 4А Австралия, който е много корав отбор. Мисля, че можем да го постигнем, но трябва пределна мобилизация и себераздаване от всички. Ако стигнем до мач с австралийците резултатът ще бъде 3:2, но не е ясно дали за нас, или за тях. - Излекува ли травмата в лакътя? - Мога да кажа, че почти е отшумяла. От няколко дни тренирам пълноценно. Когато играя почти не чувствам болка. Най-вероятно преди да тръгнем ще се наложи да ми поставят противовъзпалителна инжекция и така ще играя на световното. - Беше на една точка от финал в турнира от Супер сериите в Индонезия. Какво не ти достигна? - Може би малко опит. В решителния трети гейм срещу Ван Чен от Хонконг водех през цялото време. При 19:17 обаче ръката ми трепна при изпълнението на сервис, Ван се възползва от моята грешка и успя да спечели полуфинала. - Ти игра полуфинал и в Сеул през януари. Можеш ли да сравниш двете постижения? - Разликата е огромна. В Южна Корея не бяха всички най-добри, докато в Джакарта беше наистина световният елит. Залата се пълнеше със 6-7 хиляди зрители още на тренировките. Както е известно в Индонезия и Китай бадминтонът е спорт №1 и публиката е много компетентна и темпераментна. Тя подкрепя всички, които са на корта, освен когато играят техни сънародници. Тогава шумът е толкова силен, че имам чувството, че покривът ще се срути. - Супер сериите, които започнаха тази година, вкараха големите пари в твоя спорт. Усещаш ли ти лично промяната като състезателка от Топ 10 на планетата? - Да, наистина вече се говори за съвсем други наградни фондове. Минималното изискване за турнир от тези серии е осигуряване на 200 000 долара. Но се взе решение да се раздават пари още от първия кръг, 1/16-финалите. Така парите за най-добрите намаляха. И за полуфинал се вземат около 2500 долара. Общо взето само победителят е доволен след такъв турнир, защото получава 15-16 000 долара. За вторият остават към 6000 долара. Интересен ще бъде заключителният турнир „Мастърс", който е през декември в Китай. В него имат право да участват само първите осем в ранглистата на сериите в петте дисциплини, а наградният фонд е половин милион долара. Така че самото участие в турнира ще гарантира към 15 000 долара. - Има ли шанс в България да се проведе състезание от Супер сериите? - Не ми се вярва. И тази година София ще бъде домакин на турнир от сериите Гран при, който е от категорията „една звезда" с награден фонд до 50 000 долара. Доколкото знам и за него е трудно да се съберат пари, какво да говорим за четворно-петорно по-голяма сума. - Не могат ли да се осигурят спонсори, ДАМС да помогне? Става въпрос за олимпийски спорт, в който имаме четвъртфинал от Атина. - Изключено. Колкото пъти с моя треньор Орлин Цветанов сме ходили на срещи с бизнесмени винаги трябва да започваме от начало да обясняваме що е то бадминтон, какво съм постигнала и т.н. Държавата помага колкото може, но трябва да кажа, че за средства за възстановяване са ми отпуснати 2000 лева за цялата 2007 година. Толкова взема една англичанка, германка или датчанка за около месец. - Ти си единствената в световния елит при дамите, която не е родена в Китай. Как се бориш с конкуренцията? - Вече свикнах да се състезавам срещу всички азиатки. Трудно е, но нямам избор. Смятам, че си извоювах респект сред китайките. В началото се правеха, че не ме виждат, но сега дори любезничат с мен. А и както казах в Азия публиката е компетентна и те подкрепя, ако си добър. - Защо избра бадминтона и съжалявала ли си някога за това решение? - Като малка започнах да се занимавам в Стара Загора едновременно с баскетбол, волейбол и бадминтон. Постепенно реших да продължа да тренирам спорта с перото. Много ми харесваше, а и за разлика от отборните спортове, тук всичко зависи само от теб. Никога не съм съжалявала за това мое решение. - На колко години започна да тренираш сериозно? - На 11. В нашия спорт развитието става между 15- и 17-годишна възраст. Така че не може да се каже, че съм започнала късно. |
| Добавено на: 2007-06-06 |