Елена Дементиева: Искам да спечеля турнир от Големия шлем

Интервюто се осъществи със съдействието на говорителката на Дементиева Олеся, която подържа и официалния сайт на тенис звездата www.dementieva.ru. Руската тенисистка е родена на 15 октомври 1981 г. в Москва. Елена е висока 180 см и тежи 64 кг. Професионалистка от 25 август 1998 г. Има 6 турнирни победи - Амелия Айлънд, Бали и Шанхай (2003), Хаселт (2004), Токио и Лос Анжелис (2006). Печелила е и 6 титли на двойки. През 2004 г. губи финалите на турнирите от Големия шлем „Ролан Гарос" и Откритото първeнство на САЩ. Общо от наградни фондове е спечелила $7,997,812 . Върховото й класиране в световната ранглиста е четвърто място на 25 октомври 2004 г. В момента е №14 . Печели Фед къп с отбора на Русия. Участва на олимпиадите в Сидни (сребърен медал на сингъл) и Атина. Интервюта е публикувано в Топспорт.

Любомир Тодоров

- Елена Вячеславовна, какъв беше за вас сезон 2006?

- Като цяло беше положителен. Смятам, че попадането ми на финалния Шампионат на WTA в Мадрид е добро постижение. Съжалявам, че не се представих по-добре на турнира в родния ми град Москва. Но все пак след неособено сполучливо начало на годината намерих сили в себе си и постигнах отлични резултати. Спечелих две титли на турнири от първа категория и играх четвъртфинал на „Уимбълдън", което е най-добрият ми резултат до момента на трева.

- Титлите ви в Токио и Лос Анжелис дойдоха след доста дълга пауза. Това даде ли ви допълнително самочувствие?

- Разбира се! Надявам се да не спирам дотук. Работя с голямо желание и искам да постигна още много успехи.

- Кое отличие ви е най-скъпо и защо?

- Това е сребърният медал от Олимпиадата в Сидни през 2000 година. В живота на всеки спортист Игрите играят много важна роля. Аз съм щастлива, че стигнах до финала в Австралия. Ще помня и ценя този момент винаги.

- Поддържате ли идеята на WTA за по-кратък сезон и по-малко срещи?

- Наистина нашият график е много напрегнат. Режим, който ще ни щади повече, със сигурност няма да ни попречи.

- Бяхте първата рускиня в световния тенис елит. Сега вашите сънароднички са толкова много, че са наричани „Червената армия". Кога ви беше по-лесно?

- Мисля, че да започнеш от нулата и да доказваш своята сила и възможности е винаги по-лесно, отколкото да поддържаш този статус. Но, опитът никога не е излишен. В моята игра той очевидно е един от големите ми козове.

- С кого сте най-близка от състезателките?

- Не мога да отделя някоя от тях. Все пак на корта ние сме съпернички, а не приятелки. Въпреки конкуренцията обаче, съм в отлични отношения с много момичета и то не само от рускините.

- Какви са причините за „бума" на руския тенис в последните години?

- Важна роля изигра популяризирането на играта в цялата страна. Това създаде отлични условия за развитие на млади таланти. А това пък доведе до изключително силна конкуренция вътре в Русия. Така се повиши неимоверно и качеството на най-добрите тенисисти.

- Има ли противоречия между рускините от Москва и Санкт Петербург и тези, живеещи в САЩ и Испания?

- По-скоро има различия между тях. Не искам да се впускам в подробности, но става въпрос за разлика в манталитета.

- Какво знаете за българския тенис?

- Вие сте част от силната източноевропейска школа. Сестри Малееви са най-добрия пример за това. Знам, че имате и млади таланти като Каратанчева и Пиронкова. Победих Сесил миналата година в Москва, но тя игра добре. Чувала съм, че сред новата генерация също имате силни тенисистки, т нар. "Up & comers", които притесняват нашите момичета и момчета по турнирите.

- На 17 август 1997 г. играхте финал в Истанбул срещу Деси Топалова? Какво си спомняте от този мач?

- Това беше моята втора титла от турнири на ITF и единствена за онази година. Спечелих със 7:5, 6:4. Помня, че вашата Деси се държа много мило и имаше отлично чувство за хумор.

- Вярно ли е, че вашите проблеми със сервиса са възникнали след травма в рамото през 2003 г.?

- Не мисля, че е така. Имах големи проблеми и преди тази контузия, за която говорите. Работя много върху своя начален удар, но все още нямам сериозен напредък. Въпреки всичко не се отчайвам и се надявам да вдигна процента на успешните си сервиси.

- Известно е, че сте любителка на шахмата. Какво е общото между него и тениса?

- Наистина обичам много шаха, на за съжаление не ми се удава често да седна зад дъската. Древната игра е отличен „тренажор" за тактическо мислене, което безусловно помага много в тениса.

- На къде отива дамският тенис?

- Смятам, че можете да си отговорите и сам. Разбира се, че комбинационният, интелектуален тенис е много по-интересен за публиката. Така играе Хингис и аз се радвам, че Мартина се завърна на корта. Но може би и силовият тенис си има своите почитатели.

- С какво ще се занимавате след края на кариерата? Имате успешни изяви като фотомодел...

- Засега мисля, че модният бизнес ще мине и без мен. Ще ми се да уча нещо по-сериозно, когато спра да се състезавам. Но все още е рано и не съм решила какво да бъде.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- То е твърде малко за съжаление, затова се старая да го прекарвам с най-близките ми хора. Татко и брат ми не пътуват с мен и затова ми се иска да съм с тях колкото се може повече време, когато го имам. Моят йоркширски териер Патрик също много ми се радва като се прибера у дома.

- Какви са плановете ви за 2007 година?

- Искам да изпълня мечтата си и да спечеля турнир от Големия шлем. Другата ми мечта е да стана №1 в световната ранглиста. За да ги изпълня трябва да работя изключително сериозно и занапред.


Добавено на: 2007-06-03